Козунак на клечка

Ако сте настроени експериментаторски за Великден и искате да сложите на масата нещо вертикално и нестандартно , което да привлича вниманието на родата вероятно тези козуначета са точно за вас. Приготвят се наистина лесно като единственото, с което трябва да се заредите е ентусиазъм, останалото се получава от само себе си ако следвате рецептата.

В случай, че  не сте убедени в качествата на брашното, което имате може да добавите едно драже (100 мг.) стрит на прах Витамин C (аскорбинова киселина) в сътношение 100мг на 500гр. брашно . Ефектът от използването е по-мека коричка, по-пухкава вътрешност и като цяло по-лесно боравене с тестото.  Вкусът на козунака не се променя по никакъв начин.Тук  има много интересна статия от Дан Лепард как да избирате брашно и как да компенсирате липсата на избор.От нея е и идеята за аскорбиновата киселина.

Съставки за 10 вертикални и 1 хоризонтален козунак :)

500 гр. бяло брашно

1 пакет мая на прах

200 мл. айрян ( в съотношение 1:1)

80 гр. пудра захар

50гр. масло

50гр. олио

100 гр. стафиди

2 яйца

1 ч.л. махлепи (или ванилия ако предпочитате)

1 драже Вит. C 100 мг. (по избор)

1 ч.л. сол

Глазура:

100 гр. пресята пудра захар

1 с.л. прясно мляко

Смесвате брашното, солта, маята, захарта и добавяте махлепи или ванилия на вкус. Разбивате яйцата и айряна и добавяте към сухата смес.  Месите около 10 минути или докато се появят мехурчета в тестото.  Постепенно добавяте маслото и олиото . Може да използвате техниката описана тук или пък тази от чудесния блог на Марфа. Добавянето на мазнините ще ви отнеме още около десет минути. След като сте приключили оставяте да втаса на топло място поне за един час или докато удвои обема си. След като тестото се е удвоило прибавяте стафидите постепенно и леко премесвате.

Разделяте тестото първо на две, след това делите  едната половина на 10 парчета по 50 гр. всяко, а другата на три парчета приблизително по 150гр. всяко, от които ще сплетете големия козунак.

Топчетата от 50 гр. разточвате на фитили с дължина 20 см. и увивате около клечка за шишчета с дължина 25см. Ако предпочитате по-дълги клечки просто трябва да увеличите теглото на всяка топка, аз разполагах само със стандартните размери :). След като усучете фитилите около клечките ги поставяте върху тава така че да опират в двата й ръба  както на снимката по-долу.

Оставяте да втасат за още 1ч.  Сплитате и другия козунак и отново оставяте да втасва.

Включвате фурната на 180 градуса без вентилатор и печете на 30 мин на средна решетка.Ако ще печете двете неща заедно добре е да извадите клечките 5 мин. по-рано от големия козунак тъй като ще станат готови по-бързо.

След като печивата ви са готови ги намажете  с глазурата докато са още топли. Приготвя се като смесите  100 гр. пресята пудра захар с 1 с.л прясно мляко.

Добър апетит и до скоро :)

 

Великденско…

Тази година бе особено чудесен Великден, който взе че съвпадна с рождения ми ден. Обожавам събирането на всичките ни приятели ( една съществена част, от които се връщат от чужбина), безметежното пиене на бира в халба огряна от най-прекрасното пловдивско слънце и смиреното доливане на бяло вино в полупразните чаши. Пекохме агне, правихме хляб, смяхме се, пихме до късно, прегръщахме любими хора, нищо не липсваше, сърцата и ръцете бяха пълни.

По план преди да сложим агнето щяхме да печем персийски хляб, ама нещо не се организирах затова вместо персийски го докарах само до арабски на жарава.

Не липсваха дръвчета, под които да положиш морна снага, а след изпичането на 12 козунака  в четвъртък, останалите дни се занимавах основно с полягване под сенките :))

Иначе всичко друго беше както си му е реда, чукане с яйца ….

… за подрастващите между 6 и 8 пъти, като се стигна и до чукане на яйце в камък, за всеки случай.

Успяхме да направим и кратък, но пълен с впечатления излет до Кремиковския манастир в последния почивен ден.   Свещеникът на снимката показваше иконите на дъщеря си в църквата, беше невероятно умилителна гледка.

Накрая точно преди да изляза от двора на манастира, видях в коридора му гнездото на великденския празник, свито на топло и светло, близо до вярата.

Три мита за козунаците и три съвета как да ги опровергаете

Мит 1. Козунаците са достъпни само за кръг от посветени, които имат свръхестествени способности като температура на ръцете 38.5 (затова им втасват козунаците, а вашите не искат ). Майка ви винаги ви е казвала, че дори баба ви (” а помниш баба ти какъв тутманик правеше”) не е можела да прави козунаци, а какво остава вие да се напъвате излишно.

Съвет 1: Не знам как са били вашите баби, но моята използваше мерки “на око”, всеки път различни чаши, с които отмерваше, а мазнината слагаше по интуиция. Действително най-прекрасните и вкусни печива, които съм яла в детството си бяха нейните. Но! Има едни принципи в пекарството и сладкарството свързани с точността на грамажа, така че ако искате нещата да ви се получат НЕ ИМПРОВИЗИРАЙТЕ, а просто спазвайте рецептата точно .

Мит 2 : Козунаците втасват само ако включите камината, климатика и духалката едновременно.  От една страна не е някак си природосъобразно, от друга себестойността на домашния ви козунак рязко се покачва, от трета близките ви почват жестоко да мрънкат срещу топлинния терор и да мечтаят за купени козунаци.

Съвет 2: Козунаците втасват трудно и бавно поради мазнината в тестото, която капсулира глутена и забавя развитието му. Можете да симулирате т.нар. професионални камери за втасване по следните начини

- слагате купата с тестото в найлонова торба и поставяте на стайна температура. Торбичката създава нещо като парников ефект и ускорява втасването.

-поставяте купата с покритото тесто в микровълновата или фурната (изключени) и до купата слагате чаша с току що завряла вода

- пускате един цикъл на миялната машина без препарати, с който превръщате миялната в нещо като камера с доста прилична температура и влага и пъхате козунака вътре (след като въпросния цикъл е приключил и миялната е напълно изключена). Подходящо за повторното втасване, което с тази техника ще ви отнеме не повече от 30 мин.

Мит 3: Трябва да блъскате тестото 830 пъти в масата, както ви е казвала баба Златка от вх. В, а и сте гледали нещо подобно в уроците на Джулия Чайлд за  месенето. Отказвате се веднага, защото не сте учили толкоз години, че да млатите тесто с часове като пехливанин на селски събор.

Съвет 3 : В действителност не е необходимо да блъскате от сутрин до мрак,а е достатъчно просто да прибавяте мазнината постепенно към тестото малко след като глутена в него се е развил, което отнема от 4 – 6 минути. След това постепенно и с усмивка може да започнете прибавянето на мазнините.

Тук е момента да уточня, че нямам научен труд  за козунаците, просто ми се стори уместно да споделя, някои прочетени и изпробвани неща. Съветите за симулацията на камера за втасване са от книгата на Питър Райнхарт, Bread baker’s apprentice и са изпробвани и работещи :). Снимките са от разходка във Витоша и са просто за настроение.

Слънчева седмица ви желая и не позволявайте на митовете да ви демотивират :))